Графика — изкуството на отпечатъка

Графиката е един от основните видове изобразително изкуство — наред с живописта и скулптурата. В нея образът се изгражда с линия, контур, щрих и петно, а цветът има подчинена роля; много често творбата живее само в черно и бяло.

Самото име го казва: думата идва от гръцкия глагол grapho — „пиша“, „чертая“, „рисувам“.

Езикът на линията

Материалите на графиката са прости и преки: молив, въглен, туш, креда, перо, пастел. Основата е най-често бяла хартия, а контрастът между тъмната линия и светлия фон е от съществено значение — той носи половината от изразителността.

Тук е и голямата разлика с живописта. Там формата се изгражда с цвят и мазка; в графиката тя се определя предимно от контура и щриха, а тонът се постига с плътност на линията, не с богата палитра.

Уникална графика (рисунка)

Графиката се дели на две основни направления и разликата между тях е в броя на екземплярите. Уникалната графика съществува в един-единствен екземпляр: художникът рисува направо върху листа с молив, туш, въглен или друг графичен материал, а сюжетът може да е портрет, пейзаж или илюстрация. Тук няма матрица и няма тираж — листът е творбата.

Щампа (печатна графика)

При щампата художникът създава изображението върху твърда повърхност — клише или матрица — и от нея прави тираж от няколко еднакви отпечатъка. Точно затова печатната графика е замислена да живее в тираж: това не я прави „копие“, а изкуство със собствени правила.

Какво прави щампата оригинал

Всеки отпечатък от авторската матрица е оригинал, когато е подписан и номериран от художника. Номерацията — например „12/50“ — показва кой пореден екземпляр държите и колко е целият тираж. След изчерпването му матрицата обикновено се унищожава или зачертава, за да не могат да се правят нови отпечатъци.

Затова оригиналната графика няма нищо общо с масовите репродукции: тиражът е ограничен, всеки лист е минал през ръцете на автора, а стойността на творбата се запазва — и често расте — във времето.

Четирите принципа на печата

Според начина, по който е обработена матрицата, щампите — листовете печатна графика — се делят на четири групи:

• Високопечатни техники — ксилография (дърворезба) и линогравюра: мастилото попада върху изпъкналите части на матрицата.
• Дълбокопечатни техники — офорт, суха игла, акватинта: изображението се врязва в метална или пластмасова плоча.
• Плоскопечатни техники — литография: печата се от плоска повърхност, на принципа на отблъскването между вода и мазнина.
• Ситопечат — сериграфия: мастилото се пропуска през фина мрежа (сито).

Гравюра — офорт, акватинта и суха игла

Гравюрата е сред най-старите графични техники и е дълбокопечатна. Изображението се изрязва или изяжда с киселина върху метална плоча — най-често мед или цинк — която след това се покрива с мастило и се отпечатва под преса.

Трите ѝ най-познати разновидности дават много различен характер на творбата: офортът — свободна, почти рисунъчна линия; акватинтата — меки тонални петна, близки до акварела; сухата игла — плътна, кадифена линия с характерен „мъх“ по ръбовете.

Литография — рисунка върху камък

При литографията художникът рисува направо върху гладък варовиков камък или метална плоча с мазен молив или туш. Следва химическа подготовка, след която печатното мастило прилепва единствено към нарисуваните места, а празните го отблъскват.

Резултатът е техника, която запазва почерка на рисунката — с цялото богатство на тона, от най-лекия щрих до плътното черно. Затова литографията е обичана от художници, които искат отпечатъкът да диша като рисунка.

Ксилография и линогравюра — силата на контраста

При високия печат образът се изрязва в дърво или линолеум и мастилото ляга върху изпъкналите части. Ксилографията — дърворезбата — е най-старата печатна техника изобщо; линогравюрата работи по същия принцип, но линолеумът се реже по-меко и позволява по-едър жест.

И двете насърчават едри форми, смели контрасти и декоративен ритъм — качества, които ги правят любими за плакати, илюстрации и експресивни композиции.

Сериграфия (ситопечат) — ярки, плътни цветове

При сериграфията мастилото преминава през фина мрежа, части от която са запушени по контура на изображението. Всеки цвят се нанася с отделен шаблон, затова ситопечатът е разпознаваем по своите чисти, наситени цветни полета. Техниката е емблематична за поп арта и съвременния графичен дизайн.

Дигитална графика

Съвременните художници създават графика и с дигитални инструменти, а творбата се отпечатва с архивни мастила върху качествена хартия. Принципите остават същите: авторски образ, ограничен и деклариран тираж, подпис и номерация. Дигиталната техника не отменя правилата на графиката — тя просто добавя нов инструмент към тях.

Къде срещате графиката всеки ден

Графиката отдавна е излязла от галериите и има огромно приложение в ежедневието и културата:

• илюстрации в книги и списания;
• плакати и рекламни материали;
• шрифтов дизайн и калиграфия;
• етикети, опаковки и марки.

Всеки път, когато четете добре нарисуван шрифт или разпознавате една марка по силуета ѝ, гледате работа, направена с езика на графиката.

Графика или живопис — за Вашия дом

Двете изкуства не се конкурират — те се допълват. Живописта носи цвета, материята и единствеността на платното; графиката — изяществото на линията и по-достъпното начало за една колекция. Много колекционери правят първата си крачка именно с графика, а после добавят и оригинални картини.

В моята работа графиката присъства като школа за окото и ръката: дисциплината на линията и петното се усеща и в платната със смесена техника, и в декоративния ритъм на цветните полета.